Страховете при децата
Всички деца преживяват страхове. Това е нормално. Страховете показват, че детето расте и са част от психическото му развитие. Някои деца са по-спокойни и при тях те са по-слабо изразени. Други показват силно негативна емоция, стигаща до драматизъм.
Причините са различни, но обединяващото между тях е очакването на болка и дискомфорт, реална или въображаема заплаха. Необичайното, неизвестното и новото са източници, които се свързват с появата на безпокойство, тревога и страх.
Във възрастов план страховете са различни. Бебето реагира с плач, когато е само, когато вижда непознати хора, при появата на внезапни и резки движения, тъмнина. Плаши се от свръхсилни светлинни и звукови дразнители. Децата от една до три години са по-малко страхливи от обкръжаващия ги свят. Те тичат в различни посоки, втурват се сред колите, катерят се нависоко, скачат в басейни и др., защото познанието все още не им позволява да предвидят опасностите.
С трупането на опит еволюира и страхът. Така в предучилищна възраст той прераства в страх от изоставяне, страх от отхвърляне, страх от хора със странни лица, черти и недъзи, страх от насекоми, влечуги, животни, страх от водата и шумът на водата, гръмотевиците и силната буря, страх от прегледи (лекар и зъболекар), страх от говор пред публика, страх от неодобрение или неуспех, страх от допускане на грешки, страх от рани и др. Към тази картина се добавят и фантазните образи – страх от тъмното и сенките в тъмното, страх от вещици, чудовища и таласъми, страх от лоши филмови и приказни герои. Такава е възрастта на детето. То все още трудно различава реалните събития от въображаемите картини. В резултат родителите откриват, че детето пищи и трепери на сън, пак е започнало да се изпуска през нощта, появили са се кошмари.
С напредването на възрастта се променят и страховете, старите избледняват и се заменят от нови. Приблизително на 6 годишна възраст излиза страхът от загубата на любим, близък човек, страхът за сигурността на дома, страхът от провал в училище. Дълго се задържа и страхът от природни бедствия, пожари, катастрофи, стихии.
През пубертета нараства страхът от възможността за погрозняване и недостатъчно атрактивен външен вид, страхът от отхвърляне от групата или противоположния пол, страхът от несправяне. Юношите преживяват всичко това и добавят тревогата от случки и събития надхвърлящи ежедневния им опит. Страховете при тях са сходни с тези на възрастните. Те вече са свързани с професионалната реализиация, успешността им като личност, адаптивността им към социалните роли, глобалните кризи.
Познанието е ключът към преодоляване на страховете. Базисното спокойствие на родителите е важно, защото от тях зависи как човек в бъдеще ще гледа на света и доколко устойчив ще се чувства в него.
Как да помогнемПодготви: Йорданка Енева