ДЕЦАТА и COVID-19

Как да намалим тревожността при децата

COVID-19 или новият коронавирус се разпространява във всички страни. Той причинява заболяване на дихателната система. Проявява се с лека или по-тежка симптоматика. Нормално е да се тревожат хората от всички възрасти.

Важно е да останем спокойни;
Важно е да бъдем надеждно информирани;
Важно е да следваме препоръките и предписанията на експертите;
Родителите изпращат децата на училище, за да овладяват науки;
Важно е тогава да се доверим именно на научните общности (експерти, професори, доказани медицински професионалисти, здравни служби и други правителствени звена) за получаване на надеждна и достоверна информацията.

Децата се нуждаят от нашето спокойно и устойчиво присъствие.

Нека усетят силната емоционална връзка в семейството и топлината на дома. Предвид забързаното им ежедневие, те наистина имат истинска нужда от това.

Погрижете се за тях. Изслушайте притесненията им. Бъдете деликатни. Проверете какво са чули или какво знаят за вируса към този момент. Знайте, че децата се различават в нуждата си от информация, както и от способността си да я разберат. Дозирайте внимателно новините.

За малките деца (1-3 години) основен момент за преодоляването на стреса е наличието на безопасно обкръжение. Детето трябва да почувства, че е на сигурно място и да получи повече внимание. До него винаги трябва да има възрастен, на когото има доверие. Познанието му е твърде ограничено, за да разбере същността и подробностите на проблема. Гушкането, нежната прегръдка, целувката и погалването, говорът с мек и топъл глас, утешителните думи, придружени от обграждане с любимите играчки, игрите – “заедно” са достатъчни, за да бъде спокойно.

При децата от предучилищната възраст (3-6/7 години) познанието нараства, но все още е недостатъчно. Не разбирането е в основата на повишеното безпокойство и често пъти е причина за регрес в поведението. Децата са във възраст, в която изцяло копират поведението на значимите за тях хора. Паниката и свръхтревожността на възрастните може да се предаде на тях и да предизвика хаос. Дайте отговор на въпросите им кратко и пестеливо, но останете на разположение за нови, и нови такива.

Например при зададени въпроси:

Какво е COVID-19? кажете: "Това е нов вирус, който разболява хората. Когато се гледа под микроскоп прилича на корона с остри връхчета".

Въпрос: Какво става, когато се разболеем?

Отговор: "Децата имат много леки симптоми като настинка, но трябва да са внимателни и да правят, това което докторът и учителят им казва: да се мият често ръцете, да не се слагат в устата, да не се бърка в носа, да не се трият очите, да не се киха или кашля в лицето на някого”. Ела да ти покажа." Опитайте се да отвлечете вниманието на детето чрез добре структурирани дейности, извършени заедно, и ги повтаряйте колкото е необходимо, докато се превърнат в добре автоматизиран навик.

Въпрос: Може ли да се разболее някой от нас?

Отговор: "Да. COVID-19 се разпространява чрез кихане, кашлица и близък контакт с болен човек."

Въпрос: Ами моите родители, баби и дядовци?

Отговор: "Както и при други заболявания някои хора са по-болнави от други, възрастните хора, които вече имат здравословни проблеми, може да имат по-сериозни симптоми, но лекарите правят всичко, за да осигурят възможно най-добрата грижа."

Въпрос: Има ли COVID-19 в нашия град?

Отговор: "Да. Има болни, но в сравнение със случаите по света, хората тук не са толкова много. Лекарите, учените и управляващите правят всичко възможно вирусът да не се разпространява. За някои деца, които се интересуват от количеството заболели може да се онагледи чрез макет от кубчета."

Въпрос: Тебе страх ли те е?

Отговор: "Да, защото е нещо ново, което не познавам, но много хора работят, за да ни предпазят. Винаги може да питаш някой от нас, за да ти разкаже повече."

Възрастта позволява децата да имат основни познания за видовете опасности и за основните мерки срещу тях. След серията от въпроси завършете закачливо, предложете да поиграете на нещо. Рисувайте, оцветявайте, лепете, конструирайте къщи и блокове, влизайте в роли от любими сериали, пейте, танцувайте, разглеждайте книжки и снимки.

Приемливият режим, включващ регулярност в храненене, бодърстване и сън, осигурената динамика в ежедневието, внимателното, толерантно отношение към детето, намаляват отрицателните последици от чутото или преживяното.

За децата от началната училищна възраст – важи всичко казано дотук. Липсата или недостатъчната информация може да засили паниката и тревожността им. Затова говорете за вируса и пораженията от него. Влизайте в подробности само, ако ви питат. Не ги оставяйте да мълчат и да потискат чувствата си. Говорете. Споделяйте. Обяснявайте. Вдъхвайте кураж и смелост. Покажете, че обществото взема мерки. Дайте конкретни примери. Ангажирайте детето, редувайте игри и филми за забавление, четене, писане на някое домашно, помощ у дома.

Децата в средна и горна училищна възраст реагират отчасти на това, което виждат от възрастните около тях. Спокойните и уверени родители могат да осигурят най-добрата подкрепа. В зависимост от своята личност, характер и опит всеки ученик дава различен отговор на бедствието. Специфичното за тях е, че имат нужда да бъдат добре информирани.

Тийнейджърите като група са склонни особено интензивно да преживяват своите емоции. Част от тях се страхуват, че засилените им реакции, могат да означават някакво разстройство. Те се притесняват от факта, че се притесняват. Важно е да ги уверим, че тревожността е полезна, очаквана и нормална: “спокойно това е точната реакция на новините за коронавируса”.

Добре е да проверим дали те не подценяват или надценяват заплахата и дали са способни да се защитят. Не бива да се забравя склонността им към опозиционно, провокативно поведение, което би могло да е рисково за тях самите и околните (например да се целуват и прегръщат демонстративно, стихийно, въпреки чутото). Това изисква тактично и последователно, но не императивно, припомняне и преповтаряне на предписанията и мерките за безопасност.

Когато бъдат включени в общите цели, целите на семейството или значима за тях група усещането им за полезност, намалява паниката и тревожността. Затова графикът им с дейности трябва да бъде запълнен. Моментът дава възможност да се върнат към книгите като “четене за удоволствие на художествена литература” извън подготовката за курсове и уроци; приемливо довършване на домашни и създаване на проекти, предвид че високият стрес води до регрес в поведението, лоша концентрация на вниманието и намалена работоспособност като цяло.

Организирането на видео чатове, виртуални срещи с приятелите и киновечери у дома със семейството са полезни. Редуването им с неотложни задачи като тестове за НВО или подготовка за училище, осигуряват запълнено ежедневие, което измества необходимостта от продължителен престой пред екрана и новините. Не всички факти и подробности от медиите са полезни за децата. Противоречивата информация изостря тревожността.

За Вас:

Не се страхувайте да говорите за COVID-19;
Открито споделяйте чувствата и притесненията си;
Учени, експерти, лекарите и цели институции работят усилено, за да ни предпазят;
Не стойте по цял ден пред телевизора и в социалните мрежи;
Почивайте си от новините;
Хранете се здравословно, правете упражнения у дома, осигурете си достатъчно сън;
Бъдете полезни и работете от вкъщи или на дистанция в офисната среда;
Направете си график;
Общувайте с ваши близки и приятели по телефон, чат, видеоканал;
Слушайте музика;
Покажете състрадание и съпричастност;
Пазете се. Бъдете устойчиви и спокойни, пример за вашите деца.

При необходимост от професионална помощ, позвънете, потърсете психолог.
Изслушване и съдействие може да получите от кризисните психолози на Crisis Support Team LZ

Подготви:
Йорданка Енева, психолoг 0887 419 312

Ползвани източници:

www.who.int
www.iocdf.org
www.cdc.gov
www.unicef.org
Енева, Й. - Психологическа помощ и подкрепа на деца и юноши в ситуации на бедствие. София, 2006